Twitter Live: „Ако следваме във възходяща линия съчиненията на БТВ за Гърция, утре очаквам да обяват воен...” преди 17 часа
28.06/09 Благоевград - Неа Врасна - Кавала - Тасос
Както през миналата, така и през тази година организирахме екскурзията си чрез туристическа агенция „Оазис-А”. За месец юни, през който решихме да летуваме, имаше свободни места само във вила „Анна Мария“ за периода 19-24. Миналото лято не чухме добри отзиви за нея, но важното беше, че ще има къде да спим. Между другото, от скоро е преименувана на вила „Катерина”, така че ако срещнете някъде това име, имайте предвид, че става дума за същата вила. От агенцията ни предложиха няколко снимки на студиата от първия етаж и няколко снимки на вилата отвън. Направи ни впечатление, че липсват прозорци. Някак си не е комфортно на лятна почивка да си затворен в стая без прозорци или без тераса. Не беше уточнено също коя снимка на кое студио отговаря, т.е. нямахме представа какво точно резервиварме. В крайна сметка ни се падна студио 1, което запазихме срещу 120 лв. на човек. Всъщност, само то беше свободно. Обзавеждането в стаите беше идентично с това в хотел „Анна Мария“ с тази разлика, че нямаше телевизор, въпреки че беше обявен в офертата. Но и да имаше, кой ли щеше да го гледа. Така или иначе се ловят само гръцки канали.
За да не повтарям същите неща от миналогодишната почивка, на по-любопитните предлагам да прочетат предишната статия Благоевград – Неа Врасна, където съм публикувал точния маршрут до курорта, както и друга полезна информация.
Като транспорт отново избрахме личния автомобил. Иначе цената за пътуване с автобуса беше същата – 40 лв./човек. Не мога да кажа същото за цените за резервации, които от тази година са с 20 лв. по-високи. И така… стартирахме в 7:00. Първа спирка беше бензиностанция Петрол (заредихме за 60 лв. при цена 2,03 лв. за A-95), а след това Метро. Решихме да се запасим с лютеница и кисели краставички. Към 7:45 напуснахме Метро и продължихме по E-79. Към 8:15 ни сполетя нещастието да попаднем на задръстване при Дефилето, заради свлачище. Колоната от автомобили беше огромна и по всичко личеше, че няма да продължим скоро.
Към 8:35, за радост на всички чакащи, пуснаха движението. Най-накрая се сетиха, че трябва да сложат обезопасителни мрежи в този проблемен район. Лека-полека, около 9:35 стигнахме границата при Кулата. Тази година извадихме и зелена карта към застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като мой познат митничар ни информира, че полицаите в Гърция търсят такава. Иначе на границата се представят само лични карти. Задграничен паспорт трябва за лица под 18 г. Ако детето пътува с единия родител – нотариално заверена декларация от другия, че е съгласен. Това е първото нещо, което искат на границата, ако видят дете с един родител. Ако пътува и с двамата – само паспорта.
Починахме си около половин час, представихме лични карти и продължихме по посока Серес. Отминахме Серес около 10:40-10:45 и продължихме към Драма. Отбихме точно преди нея в посока Солун и от там право към Врасна. Някъде около 11:30 моренцето започна да се показва. Движехме се с 90-100 км/ч., така че не се учудвайте на дългото ни пътуване. Вместо да минем през Аспровалта, отново решихме да се качим на магистралата за по-бързо. Нямахме търпение да посетим Lidl. В 11:45 бяхме пред Lidl или Шоколенд, както го наричаме по свое му. Трябваше да напазаруваме храна за следващите 2-3 дни. Вероника не спря да се облизва на шоколадите, а аз се шляех из целия паркинг и правех снимки.
Ето и актуалните цени на продуктите, които закупихме:
- Стек с 6 бутилки минерална вода от 2 л. – 0,99 EUR
- Стек с 6 бутилки „Freeway Cola” от 0,5 л. – 1,59 EUR (тази Cola е убиец)
- Пълнозърнест хляб – 0,79 EUR
- Бира в кутия – 0,37 EUR
- Кашкавал (не помня името) – 2,69 EUR (400 гр.)
- Кашкавал (и на него не помня името) нарязан на парчета – 1,89 EUR (300 гр.)
- Топено сирене нарязано на парчета – 0,89 EUR (около 15 парчета в пакет)
- Кисело мляко (плодово, йогурт – 500 гр) – 0,79 EUR
- Шпеков салам нарязан на парчета – 1,39 EUR (около 20-ина парчета)
- Кренвирши – 0,35 EUR (пакет с около 10-ина бройки)
- Буркан с маслини – 0,59 EUR
- Сладолед – 2,19 EUR – (8 бройки в кутия, а имаше и кутии с по 16 бройки за около 1,89 EUR, само че на клечка)
- Foudounia, Cheetos Lotto, Cheetos Pakotin – 0,89 EUR за пакет
- И всякакви шоколади на цени от 0,49 EUR до 4-5 EUR
Напазарувахме и продължихме към хотел „Анна Мария”, където трябваше да оставим ваучера по резервацията и да ни упътят към вила „Анна Мария”. Още с наближаването на плажа ми направи впечатление, че морето е необичайно буйно. В напускащата група от хотела видях мой познат, който ни каза, че ден преди да пристигнем е имало страхотна буря и морето е изхвърлило доста камъни на брега. Не обърнахме особено внимание, тъй като бяхме с доста приповдигнато настроение. Намерихме човека от агенцията и заедно с останалите туристи тръгнахме към вилата. По първоначални данни знаехме, че е някъде зад хотел „Армирики”. В крайна сметка се оказа, че е доста зад хотел „Армирики”. Пътят до нея дори не беше асфалтиран. Стигнахме, дадоха ни ключ и се настанихме. Както казах и по-горе падна ни се студио без тераса, но за наше огромно щастие с прозорец. Ето снимки от него (Студио 1):
В офертата беше обявено, че има телевизор и климатик, но нищо от изброените не присъстваше в нито една от стаите. Нямахме дори и кош, освен този в тоалетната. Пъхахме си отпадъците в кафявата пластмасова кутия, която се вижда на снимка 13. След това изнасяхме в торби пред вилата, защото най-близкия контейнер беше на 150 м. Така правеха всички. През няколко дни идваше човека по поддръжката и извозваше боклука. Нямаше и простори. Донесоха чак на 4-ия ден.
Представям ви няколко снимки около самата вила:
Това виждаха очите ни през всичките 6 дни, през които бяхме там. Беше спокойно, но чак прекалено. В един момент човек започва да се депресира. Не ни притесняваше толкова състоянието на вилата, колкото разположението й. Препоръчвам на всички кандидат-туристи, които четат публикацията, да не отсядат в тази вила. Чувството, че си на море се изпарява точно на втория ден. Възползвайте се от другите варианти – хотел „Димитрис” или хотел „Анна Мария”, и само в краен случай рискувайте с ферма „Анна Мария” (така си я кръстихме) или по новому вила „Катерина”.
Другият голям проблем беше паркирането. От снимките по-горе става ясно, че мястото пред вилата е тясно. Няма място да се разминат две коли. Паркирахме колите една след друга, докато на съседа грък, който живееше срешу вилата, не му писна, тъй като неговата беше първа и всички я запушвахме. Първият ден ни помоли дружелюбно да не паркираме там, но при второто такова запушване направо откачи. Отгоре на всичкото беше подпийнал, вдигна невероятен скандал и ние бързо-бързо се преместихме на мястото показано на следващата снимка.
То се намира на около 50 метра и няма пряка видимост от вилата. Също така не беше осветено. В крайна сметка не се случи нищо лошо с колите, за което да съжаляваме по-късно. Все пак до вилата имаше някакво подобие на гараж, в което можеше да се побере кола и половина. Още щом пристигнахме имахме намерението да оставим Алфита там, но сръбския ни съсед от втория етаж ни изпревари (снимка 20). Този човек 6 дни не спря да мърмори и да псува мястото, на което е попаднал. Вдигна няколко скандала на „Оазис-А“ и накрая му върнаха парите… или поне така се хвалеше. Но защо не си тръгна, а остана през всичките дни, за мен и до днес остава загадка. Отгоре на всичкото твърдеше, че колата му не е негова, а е дошъл с автобуса. Симпатяга. По-късно неговият приятел направи невъзможното и паркира пред него, при което почти се запуши алеята пред вилата. И така… 6 дни почивка на аванта и за капак използваха единственото място предвидено за паркиране.
Доста се задълбочих в паркирането, но то е един от основните проблеми на тази вила. Ако сте решили да отсядате там, пътувайте с автобуса или се примирете с това, че колата ви няма бъде до вас през дните от почивката.
Вила Анна Мария
Следващото видео показва какво е реалното разстояние от вилата до плажа, ако се движите пеша. В сайта на „Оазис-А” е обявено, че е 300 м. Преценете сами дали това е така. Спирал съм и се виждат също хотел „Армирики”, хотел „Анна Мария”, хотел „Димитрис” и вила „Оазис”.
Майната й на фермата, тръгнахме към плажа. Красивото гръцко море ни очакваше. За съжаление последва изненада – беше доста по-буйно от обичайното, а отгоре на всичкото и по-мръсно. Явно бурята от предния ден си беше свършила добре работата. Пясък и водорасли плуваха близо до брега, а плажът беше обсипан с камъни. Кристално чистото и спокойно море се беше изпарило. Това обаче не ни попречи да поплуваме и да се попечем. Поне слънцето беше чудесно, хванахме тен моментално. Хора почти нямаше.
Още първата вечер с Вероника решихме да се почерпим в някое от заведенията на плажа. Избрахме си една пицария, а в нея сервитьорката се оказа българка. Хапнахме две доста големи пици по 8 EUR, пийнахме водка, а също опитахме и домашното Узо или по-точно Узакис. Аз издържах точно 4 глътки. След това ме довършиха изпаренията му. Това си е чиста 50-60 градусова ракия, от която и комарите около нас умряха. Оставихме около 27 EUR, но пък се нахранихме обилно.
Вторият ден мина идентично с първия – хубаво слънце, буйно море, умерен вятър, докато не наближиха следобедните часове, през които облаците се увеличиха. Гледката обаче беше незабравима. Общо взето така минаваха дните ни. Не намирам смисъл да повтярям впечатленията си от предишната статия – гърците бяха все така дружелюбни, животът в курорта беше все така орагнизиран и чист, къщите бяха все така симпатични. Част от заведенията не работеха. Явно юни месец не е най-точното време за почивка там. Местната атракация този път беше парапланеризмът. Разни моторни парапланери се мотаеха над главите ни. Трябва да отбележа, че отново засякохме Атанасиос – беше си намерил слушателка… най-накрая!
През четвъртия ден валя непрекъснато. Не успяхме да отидем на плаж и в общи линии изкукуригахме във фермата. Решихме да проверим за допълнителни екскурзии и се запътихме към офиса на „Оазис-А” в хотел „Анна Мария”. За щастие имаше eднодневна екскурзия до Кавала и Тасос на следващия ден (23.06). От толкова години искаме да посетим отново Тасос, че дори не се замислихме – веднага се записахме срещу 20 EUR на човек. Сумата включваше превоза с микробуса на агенцията и билета за ферибота от Керамоти до Тасос.
Едва дочакахме да дойде сутринта, нямахме търпение. Времето, за разлика от предния ден, беше превъзходно. Събирането на групата беше пред хотел „Анна Мария” в 9:00 ч. Бяха се записали 13 човека. Въоръжихме се с фотоапарати и камери и потеглихме с микробуса. До Кавала бяха около 80 км., които изминахме по магистралата. През това време не се случи нищо интересно, освен че микрофона в микробуса така и не проработи както трябва. Някъде около 11:00 бяхме в Кавала, но продължихме директно към Керамоти, тъй като по програма трябваше да посетим първо Тасос. От Кавала до Керамоти са около 40 км. През това време момичето от агенцията ни запозна с доста интересна информация за Кавала, за Тасос и като цяло за Гърция. От нея научихме, че е традиция всяка година на Велик ден гърците да боядисват къщите си в бяло. Ето защо изглеждат толкова добре.
В 11:30 пристигнахме на пристанището в Керамоти. Нямам конкретни впечатления от курорта, тъй като веднага се качихме на ферибота. А от него бяхме толкова развълнувани. Ето няколко снимки:
Както става ясно от снимките, основната атракция на ферибота бяха чайките. Летят близо до него през целия му път, в очакване някой да им подаде бисквита или нещо подобно. Пътуването от Керамоти до Тасос продължи около 40 мин., иначе от единия до другия бряг е един поглед разстояние. След като слязохме на пристанище Лименас, имахме около час и половина за разходка. Доколкото разбрахме Лименас е столица на Тасос. Често наричан и с името на острова – Тасос. Обиколката на целия остров е около 100 км., а населението му наброява малко над 13 000 жители. Тук искам да вметна, че съм леко разочарован, тъй като имахме възможност да обикаляме само около пристанището, а цялата красота на Тасос е във вътрешността му. Първото, което ми направи впечатление е, че морето е много спокойно и чисто за разлика от това в Неа Врасна (през този сезон). А облаци не липсваха и тук. Ето какво видяхме там:
Излъгахме се да си купим баница от една от закусвалните на плажа. На витрината беше изложен огромен бюрек, а до него цена 2 EUR. Като видяхме колко е голям, моментално влязохме да си купим. В последствие продавача я разряза на четири, а четвъртинката на две. Попитах го дали не е българин. Тарикат с тарикатите :)
След близо двучасов престой на Тасос се качихме обратно на ферибота и се върнахме в Керамоти. От там с микробуса се запътихме отново към Кавала. Щяхме да посетим Акведукта Камарес, крепостта Панагия, паметника и къщата на Мехмед Али Паша. По пътя ни запознаха с историята на Кавала, при което разбрахме, че градът е преименуван 3 пъти – Неаполис, Христополис и средновековното българско – Морунец. Преведено на български Кавала означава Каменна стълба. След това сме задрамяли. Събудихме се на пристанището в Кавала.
Първото, което прави впечатление в Кавала е амфитеатралното разположение на сградите. Много наподобява Велико Търново. От пристанището ясно се виждат старият квартал и крепостта. Както и в Тасос, така и тук морето беше кристално чисто и спокойно. Продължихме към стария град Панагия. Минало и настояще се преплитат в този квартал. Ако се абстрахираш от мисълта, че си в Гърция можеш да се заблудиш, че си попаднал в Мелник.
Бавно-бавно, вървейки по тесните калдаръмени улички, стигнахме до паметника на Мехмед Али Паша и неговият роден дом. Точно до тях се извисяваше и черквата „Св. Богородица“. Мехмед Али е една от най-видните личности родени в Кавала. Султан на Египет, провъзгласен за паша – пълномощник на Високата порта. Гледката от това място е зашеметяваща. В едната посока се вижда целият град, а в другата безкрайната морска шир. След като се полюбувахме на страхотни пейзажи, продължихме към крепостта. Тя не беше включена в програмата на агенцията, но тъй като настояхме, тръгнахме да се катерим по стръмните улички към нея. За да шофираш по тях трябва да си виртуоз. Тук кола трудно стига, но за сметка на това беше пълно с мотопеди. Входната такса е 2 EUR, а като бонус ти подаряват брошура, която съдържа 3D графика на крепостта и пълно описание на всички нейни части, включително и на български език. Точно от тази брошура разбрахме, че мотото на крепостта е „Стигни върха!”. Да си призная честно не беше нищо особено, но е завиден начинът, по който е реставрирана и поддържана. Това важи за абсолютно всички исторически обекти в Кавала. За разлика от тук, естествено.
Крепостта се състои от северозападна и североизточна кули, открит театър, северозападен и югоизточен бастиони, централна кръгла кула, цистерна, караулно помещение, склад за боеприпаси и хранителни стоки (от 18 век се превръща в затвор), многоъгълна кула, северозападна порта, а останалото е красиви снимки.
След крепостта продължихме към Акведукта. По тесните улички отново най-голямата атракция бяха чайките и симпатичните гръцки къщички, украсени с цветя и най-различни гипсови форми.
Акведуктът Камарес е построен от Сюлейман I Великолепни около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.
Някъде около 18:00 потеглихме към вкъщи – Неа Врасна. Мислехме да отидем на плаж, тъй като предния ден и в този пропуснахме, но се прибрахме чак в 19:30. Оставихме го за следващия, в който трябваше да се приберем към България.
И така… 24.06 дойде. Събудихме се и веднага излязохме навън да проверим какво е времето – за нещастие валеше дъжд. Това означаваше, че не можем да отидем на плаж. Нямахме друг избор, освен да приготвим багажа и да тръгваме към Благоевград. Вилата трябваше да напуснем до 9 ч. Натоварихме колата и потеглихме към Lidl да похарчим всичко, което беше останало. Изобщо не подозирахме какво ни очаква по-късно. Изгубихме около 40-50 мин. в пазаруване, след което се върнахме до едно от магазинчетата в курорта, където имаше хубави сувенири. Вероятно поради лошото време магазинчето още не беше отворило. Решихме да почакаме, а през това време ситуацията в курорта започна да се влошава. Безкрайни черни облаци надвиснаха над нас, а в морето препускаха диви вълни. Следващото видео показва момента преди да започне най-голямата буря, която някога сме преживявали, и от която за щастие останахме невредими.
Буря в Неа Врасна
Въпросният магазин така и не отвори и при така влошаващото се време решихме да поемем към България. Минахме точно 100 метра и огромна маса вода се изля над главите ни. Спряхме, тъй като нищо не се виждаше. Чистачките не вършеха никаква работа. Чакахме около 10 мин., но положението така и не се промени, дори напротив – стана още по-лошо. Заваля град, светкавици падаха близо до нас, дъждът ставаше все по-силен и по-силен. Наблизо беше Lidl. Решихме да рискуваме и да стигнем поне до него, че да се скрием на паркинга. Тези 300 метра няма да забравя никога. За да добиете представа през какво минахме – завържете очите си с кърпа и пробвайте да шофирате. За щастие стигнахме до Lidl невредими. Бяхме там около половин час и щяхме да останем, но светкавиците бяха толкова стряскащи, че решихме да продължим. За съжаление бурята се движеше в нашата посока. След около 500 м. се добрахме до бензиностанцията преди Аспровалта. Там също изчакахме около половин час, но времето така и не се промени, а и нямаше изглед, че ще се промени скоро. Трябваше да стигнем до магистралата, надявахме се, че там нещата няма да са толкова стряскащи. За съжаление сгрешихме. Положението беше шокиращо. Пред нас се случиха 3 тежки катастрофи. За щастие без жертви. Няма да забравя лицата на потърпевшите. Уплахата от гледката си каза думата и отново решихме да спрем под един от мостовете на магистралата. От там забелязахме, че част от къщите, които са в близост до брега, бяха заляти до покрив от морето. Не ни оставаше нищо друго, освен да чакаме и да се молим да не ни се случи нищо лошо. Беше притеснително и самото ни спиране на магистралата, тъй като някои от минаващите коли буквално се въртяха, заради голямото натрупване на водна маса и бавното й оттичане. Имаше голяма вероятност някой да се забие в нас. Трябва да отбележа, че реакцията на гърците беше мигновенна – веднага пристигнаха военни и се активизараха всички служби по безопасност. Под моста на магистралата изкарахме около 30-40 мин. Зад нас бяха спряли още няколко коли. Дъждът намаля и решихме да продължим поне няколко километра напред. За съжаление акумулаторът на колата ни предаде и закъсахме. Беше се изтощил от непрекъснатата работа на чистачките, фаровете, отоплението на стъклата и всичко това на контакт, докато колата не работеше. Все пак запазихме самообладание и се обърнахме за помощ към първата кола, която беше спряла зад нас. Попаднахме на мъж и жена гърци, които за съжаление не говореха английски. Получи се някакъв развален телефон, тъй като жената се обади на дъщеря й, която знаеше английски и така препредавахме разговора си. В крайна сметка чрез тях се свързахме с гръцката пътна помощ, от където щяха да ни помогнат, ако бяха записали телефонния ни номер както трябва. Така и не се обадиха. След това решихме да се обадим на шефа на „Оазис-А“, тъй като и той беше в курорта. За беда не знаехме телефона му. Започнахме да търсим из брошурите от агенцията с надеждата, че от там ще изкочи нещо. Всички телефони обаче бяха стари – петцифрени. Тръгнахме да звъним на наши близки, които се свързаха с офиса на агенцията в Благоевград, а от там те са предали за проблема ни на Васил Ангелов. Ето, че в един момент той се обади. Каза да почакаме и да не се притесняваме, докато намерят кабели за да ни дадат ток. През това време покрай нас профуча автобусът с новите туристи. За жалост бяха от другата страна на магистралата и нямаше как да им сигнализираме. Продължихме да чакаме около час – все още никой не идваше. Мина още половин час, докато в далечината не забелязахме кола на гръцката пътна помощ. Позвънихме отново на Васил Ангелов и той заяви, че не могат да дойдат, защото посрещали новите туристи, а отгоре на всичкото и автобусът закъсал. Затова се обадил на пътна помощ преди около 10 мин. И какво стана в един момент? Чакаме час и половина нашите, а в крайна сметка гърците дойдоха за по-малко от 10 мин.! За нещастие отново ни се падна грък, който не знае английски, но се разбрахме горе-долу. Посочих му, че проблемът е в акумулатора, даде ни ток и колата моментално се събуди. Изфорсира я няколко пъти за да се зареди, извади едни бележник и в него написа 80 EUR! С Вероника потънахме в дън земя! В последствие се разбра, че това е сумата, която иска, за да откара колата ни до Аспровалта за поправка. Какво толкова имаше да му оправя на този акумулатор за 80 EUR, така и не разбрахме. За тези пари ще си купим чисто нов. Но както и да е… човекът помогна, не ни поиска никакви пари, благодарихме му и продължихме благополучно към България. През целия път треперихме да не стане пак беля с акумулатора, но милия работеше по-добре отвсякога.
Неа Врасна
Представям ви резюмирано видео клипче на екскурзията ни в Неа Врасна през тази година. Включени са кадри и от еднодневния ни трип до Керамоти, Кавала и Тасос.
Това бяха всички по-забележими и запомнящи се моменти. Надявам се, че ви е било интересно и най-вече полезно. Преминахме през доста премеждия, негативните ситуации не бяха малко, но въпреки всичко Неа Врасна завинаги ще остане като един от любимите ни курорти за лятна почивка. Два часа, след като се прибрахме, вече ни липсваше… Липсва ни и в момента.
Допълнителни бележки:
- В неделя Lidl работи от 10:00 до 15:00.
- Непременно опитайте гевреците от супермаркет „Tasos“, божествени са! Цената е 0,50 EUR за брой. Супермаркетът се намира под хотел „Армирики“.
- Допълнителна екскурзия можете да организирате и без агенцията. 100% ще излезе по-евтино, а и ще Ви бъде по-интересно.
- Гъркът-скандалджия е в Неа Врасна от петък до неделя. През работните дни се прибира в Солун. През това време можете да оставяте колите си пред вилата.
- Прогнозата за времето в Неа Врасна можете да проверите тук.
А към „Оазис-А“ искам да отправя един апел – актуализирайте си телефоните и поправете този пуст микрофон в микробуса! :)
Коментари (13) • Retweet • Сподели във Facebook
30.06/09, 12:16 Евелина:
Здравейте, вчера се върнах от Неа Врасна и също бях настанена във вила Ана Мария, на втория етаж, стая 7. Вашият последен ден от почивката и моят първи там наистина бяха много впечатляващи. Аз също не съм виждала такава буря, такива кафяви вълни и такива поражения след това. Докато пътувахме натам имах чувстовото , че бидони вода се изливат нон стоп върху автобуса. Като пристигнахме в Неа Врасна дъждът вече беше спрял,но имаше много дворове и къщи заляти с вода, а по много улици не можеше да се мине дори с джип. Наложи се да изчакаме 1 час, докато приготвят стаите. Оказа се,че някои от тях са били наводнени :( Кофти начало както за туристите, така и за собствениците на хотелите и вилите . Както и да е, организираха се и ни закараха до вилата. Кофти беше, че ни превеозиха с джип, в които миришеше на риба и беше влажно вътре, но оцеляхме ;) В крайна сметка българина може да се оплаква безкрай на маса, но търпи всичко – пиене, бой, тъпи политици, бандити, които искат да стават депутати, та една миризма на риба ли няма да издържи ;) Ето плюсовете и минусите според мен на стаите във вила Анна Мария на ВТОРИЯ етаж. Плюсове - след ремонт са и 120 лв за 5 нощувки е много добра цена; стаи 7 и 8 са скрити зад едно дръво, сенчести са сутрин и няма нужда от климатик, поне до края на юни; просторни са. Минуси - само 2 места за паркиране от двете страни на вилата; по- малкото легло леко скърца като се обръща човек; няма нощни лампи и шкафче до леглата, няма ключ за гасене на централната лампа за стаята. Наистина е много тихо там, чуват се птички и щурчета, но за мен това беше идеално като фон. Не съм мерила пътят до плажа колко точно метра е, вижда се от клипчето Ви, НО това което се губи като детайл, са прекрасните градини към различните вили, покрай които се минава. Неа Врасна е най – китното и споконо гръцко село, в което съм била до сега. Миналата година почивах в Ханиоти, на Халкидичекия,п-в Касандра, била съм в Неа Мармара, п-в Ситоня, минавала съм през Афитос, пак на п-в Касандра, Каламбака в подножието на Метеора, но толкова много пъстри градини накуп никъде не съм забелязала. И на мен ми направи впечатление, че не всички улици са асфалтирани, почти никъде няма тротоари и има някои пустеещи парцели, но тъй като това е просто едно морско селце, става и е иделано за спокойна почивка. По въпроса за паркирането - време е българина да се научи на ред, съобразяване с другите шофьори и не спиране пред чуждите гаражи. При нас на 2 пъти станаха скандали с въпросният грък от последната вила. Човекът си дойде в петък и като видя че му е запушен гаража, скочи на клаксона и веднага почна да крещи, докато не преместиха колата, която му пречеше. Драмата беше на следващия ден сутринта – събота 7:30, когато хората в цялата вила бяха събудени от клаксона и крясъците на побеснелия грък заради една пишман шофьорка. Мацката като си е паркирала колата предишната вечер, изобщо не е гледала, че има спряна кола в двора на вилата и заради нея всички си го отнесохме. Това са случки, от които човек да си извади поука, че като е тръгнал с кола и държи тя да му е пред врата, тряба първо да пита какви са условята за паркиране, а не заради него да страдат и останалите почиващи. За другите хотели - Хотел Армирики е чудесен за семейства с деца, защото могат да играят в голям заграден двор с трева. Има навес с барбекю и телевизор, където може да събират големи компании. В ресторанта към хотел Анна Мария всяка вечер имаше изпълнения на живо, така че човек трябва да помисли дали иска тишина или жива музика. На плажа ми хареса, че има душове и съблекалня, но за съжаление от бурята доста камъчета имаше на брега и на плиткото във водата. Обичам разнообразието, ще пробвам и други места в Аспровалта и Олимпиада, но ще се върна и в Неа Врасна :)
30.06/09, 14:04 Владимир Илиев:
Здравей Евелина :) Радвам се, че сте изкарали добре. За паркирането и аз като теб съм на мнение, че не трябва да се запушват чужди гаражи и оправдавах държанието на гръцкия скандалджия, но пък и той не направи нищо, че да се помисли върху вариант, от които да са доволни всички. В крайна сметка изкараваше колата си веднъж дневно, а ние паркирахме там само нощем и то след 23:30. Всяка сутрин в 7:00 колите отново се изнасяха към онова място, за което съм писал по-горе. Той обаче държеше да е едноличен собственик на пътеката (странно ми е да го нарека улица), въпреки че не е такъв. Както и да е… нека бъдещите посетители на вилата имат представа какво ги очаква там. А това, което си написала за бурята, може само да ме успокоява. Разбрахме, че не сме сгрешили като сме си тръгнали, тъй като обмисляхме вариант да изчакаме в курорта, докато отшумее.
06.07/09, 13:48 Дани:
Здравейте! Преди около седмица реших да науча нещо повече за Неа Врасна, тъй като ни предстоеше гостуване там и… попаднах на написаното от вас! Ние пристигнахме в Неа Врасна на 2.07.2009г. И бяхме очаровани от хубавото време /при нас не беше спирало да вали от 12 дни/ и топлoто посрещане! Наистина красиво и спокойно място! Прекарахме си страхотно, извадихме късмет с времето – като се има в предвид какво е било само преди дни! Мога да ви предложа едно заведение, в което можете да се храните – намира се на две преки от Паралията – и се казва нещо като „Заведението на Йоргос“ ;) – кухнята е чудесна както и обслужването. На всички, които са решили да почиват в Неа Врасна мога само да им пожелая приятна почивка! И… незабравимо лято!
18.09/09, 11:49 Светла Савова:
Добре че има такива хора, които така хубаво описват пътуванията, хотелите, та да се запознаем предварително.
21.01/10, 03:12 Пацо:
Абе Оазис-А са със страхотни оферти но обслужването им е на много ниско ниво, само офиса във Велинград като че ли правят добро обслужване, доколкото съм чувал от приятели които са били във Велинград на почивка и са ходили на о-в. Тасос с ОАЗИС-А са много доволни от вниманието което им се обръща!
19.02/10, 12:52 Петър:
Аз спрях да ходя на почивка с Оазис-А още преди две години. Те искат прекалено много пари и не оправдават очакванията ни. Вместо това преди 2 години пробвах по старомодния начин да намеря квартира. Оказа се по-ефективно, защото намерих апартамент за 30-40 евро на нощ. Не помна как се казваше хотела, но е плътно залепен зад Армирика, има го на клипа по горе. Собственика се казваше Стефано и доста му допадна българската компания. Единствения минус на апартамента беше, че беше нещо като мазе. Но и това не беше толкова лошо, защото винаги ни беше много по прохладно и нямаше комари. Всичко останало беше на 6 - морето, магазините, а бе всичко. Миналата година исках да опитам по същия начин но уви отидах в пика на туристическия сезон. Абсолютно всичко беше заето! За щастие намерих при Стефано една стая на последния етаж. Първоначално не бях очарован, защото беше единствената завършена стая на етажа, но после разбрах, че имаме огромна тераса, та почти не стояхме в стаята. Времето беше супер, но морето малко буйно .
24.02/10, 15:40 Владимир Илиев:
1-2 пъти да отидеш в Гърция и след това нуждата от агенция се изпарява. Скоро не съм писал в блога, защото правя нова версия, но откакто написах статиите бяхме в Гърция поне още 3 пъти - самостоятелна организация. Последно ходихме на Солун, т.е. миналата събота. В новия блог ще публикувам повече информация. Това лято, живот и здраве, ще сме или на Халкидики или на Тасос. За 2 дни може да се отбием и до Неа Врасна. Ще решим в последствие...
31.05/10, 16:27 Веселина Георгиева:
Благодаря за страхотното място и преживяванията ви! :) През цялото време, докато четях, имах чувството, че съм там с вас. Имам едно въпросче обаче - има ли някакви детски площадки или увеселения все пак в Неа Врасна, защото моят син е 4 г. и е свикнал на вечерните разходки, когато сме на море или балкан да има и малко люлки, пързалки и т.н.? Предвеарително ви благодаря!
31.05/10, 20:44 Владимир Илиев:
Здравей, разбира се, че има! В сърцето на Неа Врасна е пълно с всякакви забавления за малчуганите. Няма да му е скучно нито на него, нито на теб :) Изобщо не се притеснявай за това. В края на курорта има дори и цирк.
29.06/10, 22:33 Ренета Цветкова :
Това лято ще почиваме в Неа Врасна, вила Кехая. Имате ли някакви впечатления за вилата.
29.06/10, 23:00 Владимир Илиев:
Минавали сме покрай нея. Вила, като всички останали :) Една улица я разделя от плажа. Като стана дума за улицата - доста е широка, без притеснение можете да си оставите колата отпред, тъй като паркинг няма. Тук има малко информация и снимки - http://bit.ly/a5DnzV , а също и тук http://bit.ly/9rALl2 . Не сте сбъркали с избора, тръгвайте спокойни ;)
02.07/10, 18:43 Ренета Цветкова :
Само не ми е ясно местоположението на вилата. Тя се намира на крайбрежната улица това е ясно, но в северната или южната част на Неа Врасна, т.e. както пише, че е на 500 м от центъра, но няма карта в сайта.
03.07/10, 08:26 Владимир Илиев:
Върху картата на Google маркирах точното местоположение на Кехая - http://bit.ly/9bcgBn . Долу в дъното е като показалец за място. Дано да ти е от полза ;) Само да уточня, че картата на Google е стара, заради което се виждат доста незастроени и неасфалтирани зони. В момента не е така. А, за разстоянието до центъра - да толкова е.