<Владимир Илиев />

Благоевград – Неа Врасна – Кавала – Тасос

Публикувано в Туризъм от wwweb на 28 юни 2009, 14:09 — Етикети: гърция

Това е снимката, която най-добре описва времето, което заварихме в Неа Врасна през тази година. С изключение на 3-4 дни, през които имахме възможността да се радваме на хубаво слънце.

Както през миналата, така и през тази година организирахме екскурзията си чрез туристическа агенция „Оазис-А„. За месец юни, през който решихме да летуваме, имаше свободни места само във вила „Анна Мария“ за периода 19-24. Миналото лято не чухме добри отзиви за нея, но важното беше, че ще има къде да спим :) Предложиха ни тези снимки на стаите:

И тези на вилата отвън:

Резервирахме студио 1 срещу 120 лв. на човек. Всъщност, само то беше свободно. Така и не разбрахме кое е студио 1 на снимките. Малко се притеснихме да не се паднем в такова без прозорец или тераса, тъй като ясно се вижда, че в някои от студиата такива липсват. Някак си не е комфортно на лятна почивка да си затворен в стая без прозорци и без тераса. В крайна сметка се паднахме точно в такова – без тераса, но за щастие имаше прозорец! Обзавеждането в стаите беше идентично с това в хотел „Анна Мария“ с тази разлика, че нямаше телевизор, въпреки че беше обявен в офертата. Но и да имаше, кой ли щеше да го гледа :) Така или иначе се ловят само гръцки канали.

Като транспорт отново избрахме личния автомобил. Иначе цената за пътуване с автобуса беше същата – 40 лв./човек. Не мога да кажа същото за цените за резервации, които от тази година са с 20 лв. по-високи.

За да не повтарям същите неща от миналогодишната почивка, на по-любопитните предлагам да прочетат предишната статия Благоевград – Неа Врасна, където съм публикувал точния маршрут до курорта, както и друга полезна информация.

И така… стартирахме в 7:00. Първа спирка беше бензиностанция Петрол (заредихме за 60 лв. при цена 2,03 лв. за A-95), а след това Метро. Решихме да се запасим с лютеница и кисели краставички :)

Към 7:45 напуснахме Метро и продължихме по E-79. Към 8:15 ни сполетя нещастието да попаднем на задръстване при Дефилето, заради свлачище. Колоната от автомобили беше огромна и по всичко личеше, че няма да продължим скоро.

Към 8:35, за радост на всички чакащи, пуснаха движението. Най-накрая се сетиха, че трябва да сложат обезопасителни мрежи в този проблемен район.

Лека-полека, около 9:35 стигнахме границата при Кулата. Тази година извадихме и зелена карта към застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като мой познат митничар ни информира, че полицаите в Гърция търсят такава. Иначе на границата се представят само лични карти. Задграничен паспорт трябва за лица под 18 г. Ако детето пътува с единия родител – нотариално заверена декларация от другия, че е съгласен. Това е първото нещо, което искат на границата, ако видят дете с един родител. Ако пътува и с двамата – само паспорта.

Починахме си около половин час, представихме лични карти и продължихме по посока Серес.

Отминахме Серес около 10:40-10:45 и продължихме към Драма. Отбихме точно преди нея в посока Солун и от там право към Врасна. Някъде около 11:30 моренцето започна да се показва :)

Движехме се с 90-100 км/ч., така че не се учудвайте на дългото ни пътуване. Вместо да минем през Аспровалта, отново решихме да се качим на магистралата за по-бързо. Нямахме търпение да посетим Lidl :)

В 11:45 бяхме пред Lidl или Шоколенд, както го наричаме по свое му :) Трябваше да напазаруваме храна (предимно шоколади) за следващите 2-3 дни.

Вероника не спря да се облизва на шоколадите, а аз се шляех из целия паркинг и правех снимки :)

Ето и актуалните цени на продуктите, които закупихме:

• Стек с 6 бутилки минерална вода от 2 л. – 0,99 EUR
• Стек с 6 бутилки „Freeway Cola“ от 0,5 л. – 1,59 EUR (тази Cola е убиец)
• Пълнозърнест хляб – 0,79 EUR
• Бира в кутия – 0,37 EUR
• Кашкавал (не помня името) – 2,69 EUR (400 гр.)
• Кашкавал (и на него не помня името) нарязан на парчета – 1,89 EUR (300 гр.)
• Топено сирене нарязано на парчета – 0,89 EUR (около 15 парчета в пакет)
• Кисело мляко (плодово, йогурт – 500 гр) – 0,79 EUR
• Шпеков салам нарязан на парчета – 1,39 EUR (около 20-ина парчета)
• Кренвирши – 0,35 EUR (пакет с около 10-ина бройки)
• Буркан с маслини – 0,59 EUR
• Сладолед – 2,19 EUR – (8 бройки в кутия, а имаше и кутии с по 16 бройки за около 1,89 EUR, само че на клечка)
• Foudounia, Cheetos Lotto, Cheetos Pakotin – 0,89 EUR за пакет
• И всякакви шоколади на цени от 0,49 EUR до 4-5 EUR

Напазарувахме и продължихме към хотел „Анна Мария“, където трябваше да оставим ваучера по резервацията и да ни упътят към вила „Анна Мария“. Още с наближаването на плажа ми направи впечатление, че морето е необичайно буйно. В напускащата група от хотела видях мой познат, който ни каза, че ден преди да пристигнем е имало страхотна буря и морето е изхвърлило доста камъни на брега. Не обърнахме особено внимание, тъй като бяхме с доста приповдигнато настроение. Намерихме човека от агенцията и заедно с останалите туристи тръгнахме към вилата. По първоначални данни знаехме, че е някъде зад хотел „Армирики“. В крайна сметка се оказа, че е доста зад хотел „Армирики“. Пътят до нея дори не беше асфалтиран. Стигнахме, дадоха ни ключ и се настанихме. Както казах и по-горе падна ни се стая без тераса, но за наше огромно щастие с прозорец. Ето снимки от нея (студио 1):

В офертата беше обявено, че има телевизор и климатик, но нищо от изброените не присъстваше в нито една от стаите. Нямахме дори и кош, освен този в тоалетната. Пъхахме си отпадъците в кафявата пластмасова кутия, която се вижда на снимка 2. След това изнасяхме в торби пред вилата, защото най-близкия контейнер беше на 150 м. Така правеха всички. През няколко дни идваше човека по поддръжката и извозваше боклука. Нямаше и простори. Донесоха чак на 4-ия ден.

Ето как изглежда вила „Анна Мария“ отвън:

Типично по български, нали?

И снимки около нея:

Това виждаха очите ни през всичките 6 дни, през които бяхме там. Беше спокойно, но чак прекалено. В един момент човек започва да се депресира. Не ни притесняваше толкова състоянието на вилата, колкото разположението й. Препоръчвам на всички кандидат-туристи, които четат публикацията, да не отсядат в тази вила. Чувството, че си на море се изпарява точно на втория ден. Възползвайте се от другите варианти – хотел „Димитрис“ или хотел „Анна Мария“, и само в краен случай рискувайте с тази ферма (така си я кръстихме).

Другият голям проблем беше паркирането. От снимките по-горе става ясно, че мястото пред вилата е тясно. Няма място да се разминат две коли. Паркирахме колите една след друга, докато на съседа грък, който живееше срешу вилата, не му писна, тъй като неговата беше първа и всички я запушвахме. Първият ден ни помоли дружелюбно да не паркираме там, но при второто такова запушване направо откачи. Отгоре на всичкото беше подпийнал, вдигна невероятен скандал и ние бързо-бързо се преместихме тук:

Това място се намира на около 50 метра и няма пряка видимост от вилата. Също така не беше осветено. В крайна сметка не се случи нищо лошо с колите, за което да съжаляваме по-късно.

Все пак до вилата имаше някакво подобие на гараж, в което можеше да се побере една кола. Още щом пристигнахме имахме намерението да оставим Алфита там, но сръбския ни съсед от втория етаж ни изпревари. Този човек 6 дни не спря да мърмори и да псува мястото, на което е попаднал. Вдигна няколко скандала на „Оазис-А“ и накрая му върнаха парите… поне така се хвалеше. Но защо не си тръгна, а остана през всичките дни, за мен и до днес остава загадка. Ей го на къде се е наместил:

Отгоре на всичкото твърдеше, че колата не е негова, а е дошъл с автобуса. Симпатяга :)

По-късно неговият приятел направи невъзможното и паркира пред него:

И така… 6 дни почивка на аванта и за капак използваха единственото място предвидено за паркиране :)

Доста се задълбочих в паркирането, но то е един от основните проблеми на тази вила. Ако сте решили да отсядате там, пътувайте с автобуса или се примирете с това, че колата ви няма бъде до вас през дните от почивката.

Следващото видео показва какво е реалното разстояние от вилата до плажа, ако се движите пеша. В сайта на „Оазис-А“ е обявено, че е 300 м. Преценете сами дали това е така. Спирал съм и се виждат също хотел „Армирики“, хотел „Анна Мария“, хотел „Димитрис“ и вила „Оазис“.

Майната й на фермата, тръгнахме към плажа. Красивото гръцко море ни очакваше. За съжаление последва изненада – беше доста по-буйно от обичайното, а отгоре на всичкото и по-мръсно. Явно бурята от предния ден си беше свършила добре работата. Пясък и водорасли плуваха близо до брега, а плажът беше обсипан с камъни. Кристално чистото и спокойно море се беше изпарило. Това обаче не ни попречи да поплуваме и да се попечем. Поне слънцето беше чудесно, хванахме тен моментално. Хора почти нямаше.

Още първата вечер с Вероника решихме да се почерпим в някое от заведенията на плажа. Избрахме си една пицария, а в нея сервитьорката се оказа българка :) Хапнахме две доста големи пици по 8 EUR, пийнахме водка, а също опитахме и домашното Узо или по-точно Узакис. Аз издържах точно 4 глътки. След това ме довършиха изпаренията му. Това си е чиста 50-60 градусова ракия, от която и комарите около нас умряха. Оставихме около 27 EUR, но пък се нахранихме обилно :)

Вторият ден мина идентично с първия – хубаво слънце, буйно море, умерен вятър, докато не наближиха следобедните часове, през които облаците се увеличиха. Гледката обаче беше незабравима:

Общо взето така минаваха дните ни. Не намирам смисъл да повтярям впечатленията си от предишната статия – гърците бяха все така дружелюбни, животът в курорта беше все така орагнизиран и чист, къщите бяха все така симпатични. Част от заведенията не работеха. Явно юни месец не е най-точното време за почивка там. Местната атракация този път беше парапланеризмът. Разни моторни парапланери се мотаеха над главите ни :) Трябва да отбележа, че отново засякохме Атанасиос – беше си намерил слушателка… най-накрая :)

През четвъртия ден валя непрекъснато. Не успяхме да отидем на плаж и в общи линии изкукуригахме във фермата. Решихме да проверим за допълнителни екскурзии и се запътихме към офиса на „Оазис-А“ в хотел „Анна Мария“. За щастие имаше eднодневна екскурзия до Кавала и Тасос на следващия ден (23.06). От толкова години искаме да посетим отново Тасос, че дори не се замислихме – веднага се записахме срещу 20 EUR на човек. Сумата включваше превоза с микробуса на агенцията и билета за ферибота от Керамоти до Тасос.

Едва дочакахме да дойде сутринта, нямахме търпение. Времето, за разлика от предния ден, беше превъзходно. Събирането на групата беше пред хотел „Анна Мария“ в 9 ч. Бяха се записали 13 човека. Въоръжихме се с фотоапарати и камери и потеглихме с микробуса. До Кавала бяха около 80 км., които изминахме по магистралата. През това време не се случи нищо интересно, освен че микрофона в микробуса така и не проработи както трябва :) Някъде около 11:00 бяхме в Кавала, но продължихме директно към Керамоти, тъй като по програма трябваше да посетим първо Тасос. От Кавала до Керамоти са около 40 км. През това време момичето от агенцията ни запозна с доста интересна информация за Кавала, за Тасос и като цяло за Гърция. От нея научихме, че е традиция всяка година на Велик ден гърците да боядисват къщите си в бяло. Ето защо изглеждат толкова добре :)

В 11:30 пристигнахме на пристанището в Керамоти. Нямам конкретни впечатления от курорта, тъй като веднага се качихме на ферибота. А от него бяхме толкова развълнувани :) Ето няколко снимки:

Както става ясно от снимките, основната атракция на ферибота бяха чайките. Летят близо до него през целия му път, в очакване някой да им подаде бисквита или нещо подобно. Пътуването от Керамоти до Тасос продължи около 40 мин., иначе от единия до другия бряг е един поглед разстояние :) След като слязохме на пристанище Лименас, имахме около час и половина за разходка. Доколкото разбрахме Лименас е столица на Тасос. Често наричан и с името на острова – Тасос. Обиколката на целия остров е около 100 км., а населението му наброява малко над 13 000 жители. Тук искам да вметна, че съм леко разочарован, тъй като имахме възможност да обикаляме само около пристанището, а цялата красота на Тасос е във вътрешността му. Първото, което ми направи впечатление е, че морето е много спокойно и чисто за разлика от това в Неа Врасна (през този сезон). А облаци не липсваха и тук. Ето какво видяхме там:

Излъгахме се да си купим баница от една от закусвалните на плажа. На витрината беше изложен огромен бюрек, а до него цена 2 EUR. Като видяхме колко е голям, моментално влязохме да си купим. В последствие продавача я разряза на четири, а четвъртинката на две :) Попитах го дали не е българин :) Тарикат с тарикатите :)

След близо двучасов престой на Тасос се качихме обратно на ферибота и се върнахме в Керамоти. От там с микробуса се запътихме отново към Кавала.  Щяхме да посетим Акведукта Камарес, крепостта Панагия, паметника и къщата на Мехмед Али Паша. По пътя ни запознаха с историята на Кавала, при което разбрахме, че градът е преименуван 3 пъти – Неаполис, Христополис и средновековното българско – Морунец. Преведено на български Кавала означава Каменна стълба. След това сме задрамяли :) Събудихме се на пристанището в Кавала :)

Първото, което прави впечатление в Кавала е амфитеатралното разположение на сградите. Много наподобява Велико Търново. От пристанището ясно се виждат старият квартал и крепостта. Както и в Тасос, така и тук морето беше кристално чисто и спокойно. Продължихме към стария град Панагия. Минало и настояще се преплитат в този квартал. Ако се абстрахираш от мисълта, че си в Гърция можеш да се заблудиш, че си попаднал в Мелник.

Под къщата на първата снимка има магазинче за сувенири, собственичка на което е българка. Много мила и разговорлива жена, избягала преди доста години от България. Похвали се, че била художничка и голяма част от сувенирите изработвала сама. Правеше големи отстъпки специално за българи и имаше възможност да се плаща с български пари, така че ако имате път в тази посока – вече знаете от къде да си закупите дребен сувенир за подарък :)

Бавно-бавно, вървейки по тесните калдаръмени улички, стигнахме до паметника на Мехмед Али Паша и неговият роден дом. Точно до тях се извисяваше и черквата „Св. Богородица“. Мехмед Али е една от най-видните личности родени в Кавала. Султан на Египет, провъзгласен за паша – пълномощник на Високата порта.

Гледката от това място е зашеметяваща. В едната посока се вижда целият град, а в другата безкрайната морска шир.

След като се полюбувахме на страхотни пейзажи, продължихме към крепостта. Тя не беше включена в програмата на агенцията, но тъй като настояхме, тръгнахме да се катерим по стръмните улички към нея. За да шофираш по тях трябва да си виртуоз. Тук кола трудно стига, но за сметка на това беше пълно с мотопеди. Входната такса е 2 EUR, а като бонус ти подаряват брошура, която съдържа 3D графика на крепостта и пълно описание на всички нейни части, включително и на български език. Точно от тази брошура разбрахме, че мотото на крепостта е „Стигни върха!“ :) Да си призная честно не беше нищо особено, но е завиден начинът, по който е реставрирана и поддържана. Това важи за абсолютно всички исторически обекти в Кавала. За разлика от тук, естествено :)

Крепостта се състои от северозападна и североизточна кули, открит театър, северозападен и югоизточен бастиони, централна кръгла кула, цистерна, караулно помещение, склад за боеприпаси и хранителни стоки (от 18 век се превръща в затвор), многоъгълна кула, северозападна порта, а останалото е красиви снимки:

След крепостта продължихме към Акведукта. По тесните улички отново най-голямата атракция бяха чайките и симпатичните гръцки къщички, украсени с цветя и най-различни гипсови форми.

Акведуктът Камарес е построен от Сюлейман I Великолепни около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Някъде около 18:00 потеглихме към вкъщи – Неа Врасна. Мислехме да отидем на плаж, тъй като предния ден и в този пропуснахме, но се прибрахме чак в 19:30. Оставихме го за следващия, в който трябваше да се приберем към България.

И така… 24.06 дойде. Събудихме се и веднага излязохме навън да проверим какво е времето – за нещастие валеше дъжд :( Това означаваше, че не можем да отидем на плаж. Нямахме друг избор, освен да приготвим багажа и да тръгваме към Благоевград. Вилата трябваше да напуснем до 9 ч. Натоварихме колата и потеглихме към Lidl да похарчим всичко, което беше останало. Изобщо не подозирахме какво ни очаква по-късно. Изгубихме около 40-50 мин. в пазаруване, след което се върнахме до едно от магазинчетата в курорта,  където имаше хубави сувенири. Вероятно поради лошото време магазинчето още не беше отворило. Решихме да почакаме, а през това време ситуацията в курорта започна да се влошава. Безкрайни черни облаци надвиснаха над нас, а в морето препускаха диви вълни. Следващото видео показва момента преди да започне най-голямата буря, която някога сме преживявали, и от която за щастие останахме невредими:

Въпросният магазин така и не отвори и при така влошаващото се време решихме да поемем към България. Минахме точно 100 метра и огромна маса вода се изля над главите ни. Спряхме, тъй като нищо не се виждаше. Чистачките не вършеха никаква работа. Чакахме около 10 мин., но положението така и не се промени, дори напротив – стана още по-лошо. Заваля град, светкавици падаха близо до нас, дъждът ставаше все по-силен и по-силен. Наблизо беше Lidl. Решихме да рискуваме и да стигнем поне до него, че да се скрием на паркинга. Тези 300 метра няма да забравя никога. За да добиете представа през какво минахме – завържете очите си с кърпа и пробвайте да шофирате. За щастие стигнахме до Lidl невредими. Бяхме там около половин час и щяхме да останем, но светкавиците бяха толкова стряскащи, че решихме да продължим. За съжаление бурята се движеше в нашата посока. След около 500 м. се добрахме до бензиностанцията преди Аспровалта. Там също изчакахме около половин час, но времето така и не се промени, а и нямаше изглед, че ще се промени скоро. Трябваше да стигнем до магистралата, надявахме се, че там нещата няма да са толкова стряскащи. За съжаление сгрешихме. Положението беше шокиращо. Пред нас се случиха 3 тежки катастрофи. За щастие без жертви. Няма да забравя лицата на потърпевшите. Уплахата от гледката си каза думата и отново решихме да спрем под един от мостовете на магистралата. От там забелязахме, че част от къщите, които са в близост до брега, бяха заляти до покрив от морето :( Не ни оставаше нищо друго, освен да чакаме и да се молим да не ни се случи нищо лошо. Беше притеснително и самото ни спиране на магистралата, тъй като някои от минаващите коли буквално се въртяха, заради голямото натрупване на водна маса и бавното й оттичане. Имаше голяма вероятност някой да се забие в нас. Трябва да отбележа, че реакцията на гърците беше мигновенна – веднага пристигнаха военни и се активизараха всички служби по безопасност. Под моста на магистралата изкарахме около 30-40 мин. Зад нас бяха спряли още няколко коли. Дъждът намаля и решихме да продължим поне няколко километра напред. За съжаление акумулаторът на колата ни предаде и закъсахме :( Беше се изтощил от непрекъснатата работа на чистачките, фаровете, отоплението на стъклата и всичко това на контакт, докато колата не работеше. Все пак запазихме самообладание и се обърнахме за помощ към първата кола, която беше спряла зад нас. Попаднахме на мъж и жена гърци, които за съжаление не говореха английски. Получи се някакъв развален телефон, тъй като жената се обади на дъщеря й, която знаеше английски и така препредавахме разговора си. В крайна сметка чрез тях се свързахме с гръцката пътна помощ, от където щяха да ни помогнат, ако бяха записали телефонния ни номер както трябва. Така и не се обадиха. След това решихме да се обадим на шефа на „Оазис-А“, тъй като и той беше в курорта. За беда не знаехме телефона му. Започнахме да търсим из брошурите от агенцията с надеждата, че от там ще изкочи нещо. Всички телефони обаче бяха стари – петцифрени. Тръгнахме да звъним на наши близки, които се свързаха с офиса на агенцията в Благоевград, а от там те са предали за проблема ни на Васил Ангелов. Ето, че в един момент той се обади :) Каза да почакаме и да не се притесняваме, докато намерят кабели за да ни дадат ток. През това време покрай нас профуча автобусът с новите туристи. За жалост бяха от другата страна на магистралата и нямаше как да им сигнализираме. Продължихме да чакаме около час – все още никой не идваше. Мина още половин час, докато в далечината не забелязахме кола на гръцката пътна помощ. Позвънихме отново на Васил Ангелов и той заяви, че не могат да дойдат, защото посрещали новите туристи, а отгоре на всичкото и автобусът закъсал. Затова се обадил на пътна помощ преди около 10 мин. И какво стана в един момент? Чакаме час и половина нашите, а в крайна сметка гърците дойдоха за по-малко от 10 мин.! За нещастие отново ни се падна грък, който не знае английски, но се разбрахме горе-долу :) Посочих му, че проблемът е в акумулатора, даде ни ток и колата моментално се събуди. Изфорсира я няколко пъти за да се зареди, извади едни бележник и в него написа 80 EUR! С Вероника потънахме в дън земя! В последствие се разбра, че това е сумата, която иска, за да откара колата ни до Аспровалта за поправка :) Какво толкова имаше да му оправя на този акумулатор за 80 EUR, така и не разбрахме. За тези пари ще си купим чисто нов :) Но както и да е… човекът помогна, не ни поиска никакви пари, благодарихме му и продължихме благополучно към България. През целия път треперихме да не стане пак беля с акумулатора, но милия работеше по-добре отвсякога :)

Това бяха всички по-забележими моменти от екскурзията ни тази година :) Надявам се, че Ви е било интересно и най-вече полезно :) Преминахме през доста премеждия, негативните ситуации не бяха малко, но въпреки всичко Неа Врасна завинаги ще остане като един от любимите ни курорти за лятна почивка. Два часа, след като се прибрахме, вече ни липсваше… Липсва ни и в момента :)

Допълнителни бележки:

• В неделя Lidl работи от 10:00 до 15:00.
• Непременно опитайте гевреците от супермаркет „Tasos“, божествени са! Цената е 0,50 EUR за брой. Супермаркетът се намира под хотел „Армирики“.
• Допълнителна екскурзия можете да организирате и без агенцията. 100% ще излезе по-евтино, а и ще Ви бъде по-интересно.
• Гъркът-скандалджия е в Неа Врасна от петък до неделя. През работните дни се прибира в Солун. През това време можете да оставяте колите си пред вилата.
• Прогнозата за времето в Неа Врасна можете да проверите тук.

А към „Оазис-А“ искам да отправя един апел – актуализирайте си телефоните и поправете тоя пуст микрофон в микробуса! :)