Twitter Live: „Националният отбор по волейбол играе по-добре футбол, отколкото националния на Мъри....” преди 3 дни
05.05/10 Един ден в Солун
На 20 февруари организирахме еднодневна екскурзия до Солун - вторият по големина град в Гърция, носещ името на сестрата на Александър Велики - Тесалоника. Тръгнахме около 06:30 ч., като изполвахме маршрутът, който ни предложи Google - маршрут Благоевград - Солун. Ако го следвате точно, ще стигнете до Бялата кула (Левкос Пиргос на гръцки), намираща се на крайбрежния булевард Леофорос Никис. Ден преди тръгване следихме прогнозата за времето в Солун тук и през няколко уеб камери, чрез които можете да шпионирате на този адрес. Първото, което ни направи впечатление след като пристигнахме, бе огромният трафик. В това отношение Солун много прилича на София. Кара се гума до гума, на милиметри един до друг. Поради тази причина липсваха и места за паркиране. Още по-голямо неудобство създава и това, че булевардите са еднопосочни (предимно) и доста огромни. Луташ се няколко километра без да успееш да намериш свободно място за паркиране и на всичкото отгоре няма пряк начин да се върнеш в обратна посока. Точно поради тази причина отминахме Бялата кула с около 3 км., докато намерим потока за връщане. За шофьор, посещаващ Солун за пръв път, е изключително трудно да се ориентира веднага. В един момент ни писна да обикаляме и спряхме пред входа на една дискотека, като запушихме частично излизането. За наш огромен късмет около нея имаше паркинг - едната половина беше платен, а другата свободен. Имахме намерение да се възползваме от платения, но човека от пункта липсваше и нямахме друг избор, освен да оставим Алфита на свободния. За всеки случай се допитахме и до персонала на дискотеката дали ще има проблем, ако оставим колата там, но за щастие такъв нямаше. За съжаление няма как да ви ориентирам как да стигнете до тази дискотека, за да не се лутате като нас, а направо да поемете към нея, защото при бъдещото си посещение в Солун със сигурност ще се сблъскате с гореописания проблем.
И така... оставихме колата, въоражихме се с фотоапарати и продължихме по крайбрежната ивица. Разбира се, преди да тръгнем проучихме кои са забележителностите на Солун и как да стигнем до тях. Не случайно избрахме Бялата кула за изходна точка. Точно там се намира началната и крайна спирка на автобусна линия 50 от общо 16 специално обозначени такива, които водят до 43 от забележителностите на Солун. По мое мнение, това е уникален начин да се посрещат гостите на града. Автобусите на линия 50 са оцветени в синьо, като от едната страна са украсени с Бялата кула, а от другата - с Александър Велики и различни забележителности на града, сред които арката на Галер и ротондата „Св. Георги”. Билетът за това удоволствие струва 2 EUR, важи за срок от 24 часа и може да се ползва за всяка друга локална автобусна линия. Туристическите автобуси минават на всеки час, като в периода Юни-Септември ряботят от 08:00 до 21:00, а през Октомври-Май от 09:00 до 16:00. За повече информация вижте маршрута на автобусна линия 50. Поехме точно по този маршрут, но... пеша :) Решихме, че така ще бъде по-интересно.
Разбира се, преди това не пропуснахме да посетим символът на Солун - Бялата кула и паметникът на Александър Велики. За Бялата кула научихме, че е била затвор и по-късно затворниците са я боядисали в бяло, за което са били помилвани. Белият цвят е трябвало да отмие факта, че е била затвор и да навежда на мисълта за невинност и чистота. В момента със сигурност не е бяла, по-скоро жълтеникаво-кафява. Билетът за посещение в кулата е 3 EUR. Заслужава си да се посети - гледката от върха спира дъха. Покрай кулата е пълно с продавачи на крадени стоки. Съвсем случайно попаднахме на „търговец”, който ни предложи оригинални парфюми на Армани по 12 EUR, телефон Nokia N97 за 100 EUR (цената му в БГ беше около 1000 лв.), златни ланци и друга подобна стока. Всичко беше чисто ново, току-що откраднато от магазина :) Някои от тях говореха и български, въпреки че нямаха нищо общо с България. На пръв поглед изглеждат оръфани и мургави, а веднага включват на родния ти език, независимо какъв е той. Кръстихме ги „комшиите”, пък и те самите се наричаха така.
На няколко метра преди Бялата кула се извисява и паметникът на Александър Велики. До него за забити 5 щита, на които са изобразени - змия, бик, лъв, орел и жена. За съжаление не успяхме да разберем какво точно символизират. Покрай паметника и изобщо по цялата крайбрежна ивица върви велосипедна пътека (вижда се на снимка 1 горе). Пълно е и със спортуващи хора, които тичат по брега. Прави впечатление и зеленината по това време на годината, но за Гърция е нормално. Само за справка - 20 февруари е, а ние сме по тениски с къс ръкав! Не мога да не спомена и файтоните, които всеки може да наеме за обиколка на крайбрежната ивица. Общо взето в този район могат да се видят доста неща, които будят интерес - фонтани, зелени градинки и паркове, корабчета-заведения. Последните чакат на брега, докато се напълнят с хора и тръгват из морето.
След Бялата кула и паметника на Александър Велики продължихме по маршрута на автобусна линия 50. Пътят към туристическите забележителности е изпълнен с безброй магазинчета, подредени толкова изкусно и стилно, сякаш директно те приканват да влезеш. Същото важи и за ресторантчетата - туристите насядали по масите, весело припяват с музикантите, които редят една след друга игриви песни.
Бавно, бавно стигнахме до следващата забележителност - триумфалната арка на Галер. Построена през 305 г. по повод победата на Галер Максимилиан над персите. Както се вижда и на снимката, в днешни дни е останала много малка част от нея. Точно пред арката се провеждаше стачка. Поради силния шум и суматохата, която беше настанала там, не успяхме да разберем каква точно беше целта й. Самият факт, че се бяха събрали хора да протестират е показателен за единството и функционирането на гражданското общество в Гърция. Заради стачката не можахме да направим хубави снимки на арката.
Малко по-нагоре от нея се намира ротондата „Св. Георги” - най-старата православна черква в Солун.
И до днес е запазено минаре от времето, когато турците са я превърнали в джамия. Пъровачалното е била предназначена за мавзолей на Галер, но по-късно император Константин я преобразува в християнска църква. През 1978 г. черквата е претърпяла сериозно земетресение, но скоро след това е възстановена. Реставриране се провеждаше и в деня на посещението ни. След ротондата се отклонихме от маршрута на линия 50 и продължихме на посоки. Градът е огромен и непрекъснато се намира по нещо, което да ти отклони погледа от първоначалния замисъл. Минахме през още няколко паметника, музеи и културни центрове, докато денят постепенно започна да върви към своя край и вече уморени от дългия поход решихме да се връщаме обратно. Колата ни чакаше спокойно на паркинга. „Натоварихме” се и продължихме към България. Илизането от Солун беше доста по-трудно от влизането. Както казах по-горе, булевардите в двете посоки са различни. През този, през който минахме на връщане светофарите бяха на всеки 20 метра, а трафикът изключително натоварен, но това се дължеше и на часа. Все пак излязохме благополучно и продължихме към магистралата. Там се караше с минимум 120. На това широко платно километрите не се усещат. Като наближихме отбивката за Серес се изкушихме да минем през добрия-стар LIDL и ествествено не пропуснахме шанса си да го посетим.
Цялото пътуване беше много вълнуващо, но съжалявам за две неща - нямаше синьо небе, а бели облаци, които се постараха да избелят всичките ни снимки и това, че пропуснахме да се насладим на нощния Солун. Все пак си го обещахме за следващия път :)
Коментари (0) • Retweet • Сподели във Facebook
